„Моят живот във Версай“
Прожекция + творческа задача · Анимация

„Моят живот във Версай“

La Vie de château: Mon enfance à Versailles (2025)Режисьори: Клеманс Мадлен-Пердрия и Натаниел Х'Лими

  • 3 декември 2026 г.
  • 16:00
  • Френски институт, София
  • За деца 10+
  • Билети 5 евро, вече в продажба

За филма

Срамежливата осемгодишна Виолет губи родителите си. Оттогава тя ще живее с чичо си Режис, който работи по поддръжката на двореца Версай. Виолет не го харесва, смята, че мирише лошо, и решава да не му проговаря. Инатливото момиченце и този голям мечок постепенно ще се сближат и заедно ще преминат през скръбта си.

След прожекцията децата ще участват в кратка творческа задача, свързана с филма.

Оригинален плакат — „Моят живот във Версай“
Оригинален плакат

Награди и фестивали

  • Номинация за „Сезар“ 2026 за най-добър анимационен филм
  • Официална селекция на Международния фестивал на анимационния филм в Анси 2025
  • Филмът е базиран на едноименния късометражен филм на същите режисьори, отличен с наградата на журито в Анси 2019.

Кадри от филма

„Моят живот във Версай“ — 1
„Моят живот във Версай“ — 2
„Моят живот във Версай“ — 3

Из интервю с режисьора

Режисьорът Натаниел Х'Лими разказва как историята на Виолет и Режис се превръща в късометражен филм, сериал и пълнометражен филм.

Как започна всичко?

„Преди девет години кандидатствахме по покана на France Télévisions. Тогава в повечето истории за най-младата им публика героите бяха малки момчета. Сега търсеха героиня в съвременна история.“
— Натаниел Х'Лими

Колко от късометражния филм влезе в пълнометражния?

„Целият! Първите 26 минути от пълнометражния филм са точно късометражният филм.“
— Натаниел Х'Лими

Нарисувано на ръка

„Графичният ми стил може да изглежда семпъл, но е изцяло ръчна изработка. Късометражният филм е направен с гваш и туш върху хартия, а всичките 300 декора са нарисувани на ръка.“
— Натаниел Х'Лими

Празният Версай

„Имахме късмет… Версай винаги е пълен. Почти невъзможно е да снимаш референтни кадри сред 15 000 посетители. Но когато започнахме работа по филма, дойде COVID-19. От Версай ни се обадиха: дворецът е затворен за посетители, това може да е вашият шанс! Да видиш Версай напълно празен беше невероятно, почти нереално. Огледалната зала никога не е празна, но тогава беше!“
— Натаниел Х'Лими

Деца и проблемите на възрастните

„Децата, които страдат от проблемите на възрастните, са нещо универсално. Клеманс подхожда към това с хумор, като в същото време остава близо до болезнената истина.“
— Натаниел Х'Лими

Само драсканици?

„Когато показвам рисунките си на ученици, те често казват: „Уау, колко добре е нарисувано!“ Но не е. Ако се вгледате, ще видите само разхвърляни драсканици. Заедно изглеждат като нещо голямо, но са просто щрихи. Още в началото с Клеманс се разбрахме да не се стремим към съвършенство.“
— Натаниел Х'Лими

Източник: интервю „Nathaniel H'Limi about MY LIFE IN VERSAILLES: The Hall of Mirrors is never empty, but now it was“, Filem'On, Journal 2 | 2026, с. 29–30. Откъсите са съкратени и преведени от английски. Прочети цялото интервю

С подкрепата наЛого на Френски институт България